Жан дез Есент от „Срещу течението“ на Жори Кар Юисманс и Дориан Грей от „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд са две емблематични фигури на декадентската литература. Тези герои въплъщават темите за моралната двузначност и неяснота, към който може да се добавят стремежът към удоволствие и последствията от прекомерността. Въпреки разликите в произхода и обстоятелствата, и двамата герои проявяват поведение, което размива границите между доброто и лошото и често кара читателите да подложат на съмнение своите ценностни ориентири.
В „Срещу течението“ Жан дез Есент е изобразен като богат аристократ, който се оттегля от обществото, за да преследва своите хедонистични желания и естетически търсения. Действията му често предизвикват традиционните представи за морал, тъй като той се отдава на упадъчни удоволствия, без да се притеснява за последствията. Например дез Есент експериментира с наркотици и екзотични парфюми, опитвайки се да засили сетивните си преживявания, независимо от рисковете за своето здраве и благополучие. Освен това той поръчва сложни и екстравагантни произведения на изкуството, като например костенурка със скъпоценни камъни, които не служат за друга практическа цел, освен да задоволят естетическите му капризи. Също така манията на Дез Есент по изкуствеността и влечението към упадъка го карат да отхвърли конвенционалните представи за морал, тъй като той възприема начин на живот, характеризиращ се с излишък и самоугаждане. Решението му да се изолира от обществото отразява неговото желание да избяга от моралните ограничения на света, което му позволява да преследва желанията си без страх от осъждане или укор.
По подобен начин Дориан Грей в романа на Уайлд се бори с моралната двузначност, докато в същото време се поддава на влиянието на лорд Хенри и мамещата го вечна младост. В целия роман действията на Дориан размиват границата между доброто и зло, тъй като той все повече бива погълнат от суетата и хедонизма. Например решението на Дориан да преследва живот, изпълнен с удоволствия и физическа наслада, го кара да има безразсъдно поведение, като аферата му със Сибил Вейн, която в крайна сметка завършва с трагедия. Освен това договорът на Дориан с дяволската фигура на лорд Хенри, който го насърчава да прегърне по-тъмните си страни, допълнително подронва моралните му устои. Освен това вманиачаването на Дориан по собствената му красота и представата за личното му съвършенство го кара да извършва все по-отблъскващи действия, като например убийството на Базил Холуърд, чийто портрет се е превърнал във физическа проява на моралния упадък на Дориан. Неспособността на Дориан да се изправи срещу собствените си вътрешни демони и да поеме отговорност за действията си подчертава моралната двусмисленост на неговия характер, тъй като той попада в омагьосан кръг на грях и поквара.
Както Жан де Есент, така и Дориан Грей въплъщават сложността на моралната двусмисленост в декадентската литература, тъй като техните действия предизвикват традиционните представи за добро и зло. Чрез стремежа си към удоволствия и наслади тези герои се движат по път, лишен от морални ориентири. Неспособността да изберат и да намерят сигурност в крайна сметка поставя пред читателите въпроса за морала и последствията от невъздържаното желание.
